Извращения в казармите напълнили сдруженията на военноинвалидите през годините
Годините от Втората световна война до наши дни неусетно се увеличават, а с тях неимоверно умира и живият спомен от фронта, който даде нова посока на съвременния свят. На Втората Световна война са посветени стотици, може би хиляди, научно популярни филми по най-големите специализирани световни, историческа литература, пътеписи, документи, снимки. Независимо от достоверността им тяхната стойност може да избледнее пред възможността всичко да ти бъде разказано на живо от участник във Войната – информация директно от извора.
За жалост годините отлитат, а с тях и последните живи спомени, носени в душите на болните и гаснещи ветерани. В бургаското сдружение на военноинвалидите от шест участници във Втората Световна война, е останал един единствен, който е оприличен от хората в сдружението като истински музеен експонат. За съжаление обаче 94-годишният Иван, който няма чин, е тежко болен. На легло, а състоянието му – неадекватно.
Бай Иван е участник на Фронта през 1944 година, както и в Голямата битка на 24-ти пехотен Черноморски полк. Той е бил в челните редици на битките. Тези хора са били най-реалното и неизопачено историческо минало и живата история, но състоянието им е такова, че днес дори случките им се разказват чрез трети лица. В случая това е председателят на сдружението „Военноинвалиди” в Бургас и на Областен и Общински съвет на военноинвалидите и военнопострадалите в София Михаил Михов. Личност, почитана от своите, която вече 11 години неуморно се бори за правата на осакатените на фронта и в казармите български войници.
В национален мащаб те са около 6000 военноинвалиди, членуващи в 74 дружества. Важно е да подчертаем, че военно инвалидите са пострадали при изпълнение на войнския си дълг в казармата, а военнопострадалите са няколко групи – сираци (на починали родители), родители на загинали деца в казармата и вдовици.
В областта били над 250 човека в „най-добрите” си години, но в момента са точно 158. Към тях се числят и военноинвалидите от Поморие и Карнобат. Някои са 100% с придружител. Например в казармата по време на учение до него се взривява бомба и ослепява напълно. Психично болните пък са над 50% от дружеството. Тук примерът е още по-кошмарен и то заради гавра – войник е бил вързан за краката и спуснат в геран с главата надолу. Когато го изкарали той вече бил полудял. Средната възраст в клуба е между 40-50 години.
Бургаската организация е призната със закон – тя е конституционна, военно-патриотична, обществена и социална. Но тук идва и мъката – Министерството на отбраната субсидира всеки един военноинвалид и военнопострадал всяко тримесечие с по 11 лв. За четири четиримесечия всеки един член получава 44 лв. За сметка на тази гавра обаче община Бургас ги подпомага всяка година с 4000 лв. и те са благодарни.
Историята им също е вълнуваща и емоционална още от първия им конгрес веднага след Първата Световна война до вземането на народната власт, както го наричат след Втората Световна война.
„Колкото народни толкова и жестоки и престъпни се оказаха действията към нашия съюз - взеха ни над 6 млн. лева златни пари бюджет и всички имоти, които имахме в цялата страна. Това е историческото минало на нашия съюз. След Демокрацията бяха възстановени някои неща, но частично. Имахме много сгради в цяла България. Сградният фонд през годините се е трупал като дарения за пострадалите от двете Световни войни, Балканската война и много други войни. Битките са се водили напред на нож с ръце и крака – всичко живо от предните редици е осакатявано жестоко. Правителствата винаги са били за социалната политика, но за сградите винаги са си затваряли очите”, казва Михов.
Военноинвалидите неведнъж са писали до премиера, до председателите на Народното събрание, до лидерите на парламентарните групи да включат комисиите проектозакон за изменение и допълнение на военноинвалидите и военнопострадалите, който последните четири години така и не вижда бял свят.
